Погребални ритуали и обичаи
Докато умиращият е още жив, ако е в съзнание, трябва да бъде извикан свещеник, за да го изповяда и причасти. Ако вече е в безсъзнание, започва да се чете специалната за случая "Молитва на изход души". След като умиращият издъхне, веднага започва да се чете Псалтир. След това починалият се умива с топла вода, облича се в чисти, по възможност нови дрехи и над него се поставя покров (саван); поставя се така, че нозете му да сочат изходната врата. С това действие ние изразяваме надежда, че той при възкресението от мъртвите, ще застане на Страшния съд пред Бога в чистота и непорочност. Запалват се кандило и свещи, меси се погача и се раздава за "Бог да прости". При опелото свещеникът трябва да прочете т. нар. "разрешителна молитва" за отпускане греховете на починалия.
В прераждане вярват теософи, будисти и дъновисти, а православните християни вярват във възкресението от мъртвите. Вярата във възкресението изключва прераждането. Св. Ап. Павел пише: "На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд" (Евр. 9:27).
Кремацията е езически обичай, който няма нищо общо с християнството и Църквата решително се противопоставя на този обичай. "Всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта", пише премъдрият Соломон (Екл. 3:20). Погребан беше и нашият Спасител Господ Иисус Христос и подобава и ние, Неговите раби да последваме този изначален обичай за нашите покойници.
Това не е редно и с нищо не ползува починалия, който може да бъде откупен с добрите дела, които е вършил на земята, с покаянието си и нашите молитви и раздаване на милостиня за него. Да се заравят пари е противозаконно; те трябва да бъдат отделени за свещи, служби (четиридесетници = 40 заупокойни Литургии за покойника) и др. духовни нужди. Храната трябва да се раздаде за "Бог да прости" на дошлите на погребението.
Словото Божие ясно казва: "Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб" (Сир. 30:18). Оставената храна по гробовете, няма да бъде изядена от покойника, а от бездомни кучета, които биват привличани от нея, и по този начин се сквернят гробовете. А душата не яде и пие материална храна и питие.
Може. Бог не е Бог на мъртвите, а на живи (Мат. 22:32), а нашите скъпи покойници споделят скърбите и радостите на нас, живите. Те също се молят за нас и могат да ни помагат. Това става ясно и от Свещ. Писание: "Господи Вседържателю, Боже Израилев! Чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни сполетяха и бедствия" (Варух 3:4).
Може. Покойниците, за разлика от нас живите, не се ревнуват.
Апостолът казва да скърбим, но умерено (1 Сол. 5:13). И премъдрият Иисус, син Сирахов съветва: "Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подхвърлен на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му; горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, и тогава утеши се от тъгата; защото от тъга бива смърт и сърдечна тъга, сила изтощава" (Сир. 38:16-18). Прекомерната скръб издава неверие и ропот, а нескърбенето – жестокосърдечие и егоизъм. И Спасителят Христос е плакал за починали (Иоан 11:33-36, 38).