Траурни стоки, услуги и цени
 

  • Консултация с погребален агент;
  • Издаване на СЪОБЩЕНИЕ ЗА СМЪРТ – лекар на място;
  • Издаване на АКТ ЗА СМЪРТ;
  • Извозване, прием, съхранение и подготовка в хладилна камера;
  • Подготовка и организация на ПОГРЕБЕНИЕ – базисна пакетна цена – 588,80 лв.
  • Подготовка и организация на КРЕМАЦИЯ – базисна пакетна цена – 788,80 лв.
  • КРЕМАЦИЯ за жителите от цялата страна – 400,80 лв;
  • Експресна КРЕМАЦИЯ – получаване на урната с праха на починалия за 24 ч.;
  • СПЕЦИАЛИЗИРАН ХЛАДИЛЕН ТРАНСПОРТ за София, страната и чужбина;
  • Печат на НЕКРОЛОЗИ (експресно - водоустойчиви) – черно-бели, цветни, ламиниране. В офиса на Траурна Агенция „Света София” ще намерите многообразен избор от образци на СКРЪБНА ВЕСТ, ТЪЖЕН ПОМЕН И ВЪЗПОМЕНАНИЕ;
  • Портретни снимки с рамка по избор – размер А3, А4;
  • Траурни стоки – ковчези, урни, кръстове, драперии, покрови, шалчета, забрадки, тр. ленти за ревер, свещи;
  •  Поръчка на жито и погачи;
  • Кетъринг услуги за погребения и панахиди;
  • Провеждане на панахиди;
  • Равнение на гробно мястo за 40 ден;
  • Изработка и монтаж на паметници, урнови плочи, надписи върху стари и нови паметници. Модели, материали и начин на изработка, може да разгледате в нашия каменоделски сайт – www.sofstone.net
  • Гравиране на снимки, изображения и иконопис върху гранит;
  • Керамични снимки;
  • Реставрация на стари гробни места, повдигане на рамки, армиране, наливане на бетон, почистване, надсройки, реставриране на букви и др.
  • Абонамент за годишна поддръжка на гробни места.

каменоделски услуги, паметници

НОВО!
БЕЗПЛАТЕН МОНТАЖ И ТРАНСПОРТ за всеки поръчан паментик при
изграждане на гробно място за територията на гр. София.
От 01.06.2009 г. за нашите клиенти ще бъде още по-лесно и удобно!
Защо да чакате, направете своята поръчка още сега!

ПОГРЕБАЛНИ РИТУАЛИ, ПОГРЕБАЛНИ ОБИЧАИ
Въпроси и отговори, касаещи православните християни, към темата за покойниците
(Цитати от книгата „Какво можем да сторим за нашите покойници”, И. Николов)

ВЪПРОС: Когато мъртвият е вече издъхнал, настава голям смут и обикновено неговите близки не знаят, какво да правят по-нататък. Какво всъщност следва?
ОТГОВОР: Докато умиращият е още жив, ако е в съзнание, трябва да бъде извикан свещеник, за да го изповяда и причасти. Ако вече е в безсъзнание, започва да се чете специалната за случая „Молитва на изход души”. След като умиращият издъхне, веднага започва да се чете Псалтир. След това починалият се умива с топла вода, облича се в чисти, по възможност нови дрехи и над него се поставя покров (саван); поставя се така, че нозете му да сочат изходната врата. С това действие ние изразяваме надежда, че той при възкресението от мъртвите, ще застане на Страшния съд пред Бога в чистота и непорочност. Запалват се кандило и свещи, меси се погача и се раздава за „Бог да прости”. При опелото свещеникът трябва да прочете т. нар. „разрешителна молитва” за отпускане греховете на починалия.

ВЪПРОС: Има ли прераждане?
ОТГОВОР: В прераждане вярват теософи, будисти и дъновисти, а православните християни вярват във възкресението от мъртвите. Вярата във възкресението изключва прераждането. Св. Ап. Павел пише: „На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).

ВЪПРОС: Православната Църква одобрява ли кремацията (изгарянето на трупове в крематориум, вместо погребение)?
ОТГОВОР: Кремацията е езически обичай, който няма нищо общо с християнството и Църквата решително се противопоставя на този обичай. „Всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта”, пише премъдрият Соломон (Екл. 3:20). Погребан беше и нашият Спасител Господ Иисус Христос и подобава и ние, Неговите раби да последваме този изначален обичай за нашите покойници.

ВЪПРОС: Редно ли е, да поставяме пари, храна и други вещи в ковчега на покойника и да се заравят в пръстта под предлог, че всичко това ще му е необходимо в задгробния живот, например да се откупува?
ОТГОВОР: Това не е редно и с нищо не ползува починалия, който може да бъде откупен с добрите дела, които е вършил на земята, с покаянието си и нашите молитви и раздаване на милостиня за него. Да се заравят пари е противозаконно; те трябва да бъдат отделени за свещи, служби (четиридесетници = 40 заупокойни Литургии за покойника) и др. духовни нужди. Храната трябва да се раздаде за „Бог да прости” на дошлите на погребението.

ВЪПРОС: Има ли подобна практика, да се оставя храна на гроба на покойника, за да не гладува той в отвъдния свят?
ОТГОВОР: Словото Божие ясно казва: „Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб” (Сир. 30:18). Оставената храна по гробовете, няма да бъде изядена от покойника, а от бездомни кучета, които биват привличани от нея, и по този начин се сквернят гробовете. А душата не яде и пие материална храна и питие.

ВЪПРОС: Може ли да се ходи на погребение и на гробища, на и около радостни семейни празници, например сватба и кръщение?
ОТГОВОР: Може. Бог не е Бог на мъртвите, а на живи (Мат. 22:32), а нашите скъпи покойници споделят скърбите и радостите на нас, живите. Те също се молят за нас и могат да ни помагат. Това става ясно и от Свещ. Писание: „Господи Вседържателю, Боже Израилев! Чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни сполетяха и бедствия” (Варух 3:4).

ВЪПРОС: Кага се извършва помен на гробища, може ли да се ходи и на друг гроб? 
ОТГОВОР: Може. Покойниците, за разлика от нас живите, не се ревнуват.

ВЪПРОС: Как и колко време да се тъгува за починалите?
ОТГОВОР: Апостолът казва да скърбим, но умерено (1 Сол. 5:13). И премъдрият Иисус, син Сирахов съветва: „Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подхвърлен на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;  горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, и тогава утеши се от тъгата; защото от тъга бива смърт и сърдечна тъга, сила изтощава” (Сир. 38:16-18). Прекомерната скръб издава неверие и ропот, а нескърбенето – жестокосърдечие и егоизъм. И Спасителят Христос е плакал за починали (Иоан 11:33-36, 38).

    Тъй като темата е изключително обширна, ние направихме извадки, разбира се в съкратен вариант, за най-често задаваните въпроси от вас. Надяваме, че до някъде успяхме да отговорим на тях, позовавайки се и цитирайки православната християнска литература. В заключение, знайте следното:
„Починалите не се нуждаят от светски сбирки на своите погребения, а от църковно опело в храма, на което всички да се молят от цялата си душа и сърце за успокоение на душите им. Ако на тяхното погребение свири траурна духова музика, те си запушват ушите, защото тя им пречи да чуят молитвите, възнасяни за тях. Храната, която се раздава след погребението им, те искат да се раздаде на бедни и сиромаси в тяхна памет, а от ракия и блажни храни през време на пост, те се гнусят. 
 
   Благочестиви християни,
Пред смъртта всички човеци са равни. В гробовете никой не първенствува над никого. Не празни думи, а молитви; не осъждане, нито възхвала на делата им, а снизхождение и милост; не тленни венци и траурна музика, а да запишем имената им за споменаване в църква искат от нас починалите.”


 

Всички права запазени www.saintsofia.net